Впечатления от Пловдив 2013

източник http://www.archives.government.bg/И ето, идва кризата на миналото. При – в семпла форма. Един най-обикновен, неотличим, скучен въпрос. „Пловдив – град на спомени или смрад?“

И, ако направя дисекция на този въпрос, дали ще открия, че съм изгубил романтиката в себе си, или че този стар, стар град най-сетне е склопил очи и се е вмирисал?

Май второто. Дори не е „еволюирал“, като футуристичния Елизиум. Просто се е вмирисал. Като при аутопсия на престарял пушач, на опитен пияница е. Навсякъде се просмуква вонята на гниещ тютюн, ферментираща старост и прясна мърша. Старите складове за тютюн давят, стискат те за гърлото и не пускат, докато не започнеш да сълзиш и кашляш. Капана достойно би могъл да бъде прекръстен на „00“. И ако ще превръщат контейнерите в своего рода морга, поне да им осигурят климатизация, да не се вмирисват пациентите толкова скоропостижно.

Източник http://www.e-plovdiv.com/Дори носталгичната миризма на блато, векове заливаща Филипопул на талази, извиращи от мързеливата, зелена Марица, сега е някак мъртва. По-тиха и статична, по-остра и резлива е тази смрад вече – ще речеш, че всички са спрели да изливат токсичните си гадости и отходни неспоменатости в това, което само условно ще нарека води, на това, което дори условно ме е срам да нарека река, та вече няма какво да консервира гнилоча на „инцидентно“изтровената фауна. На мода, явно, вече е да се леят споменатите неспоменатости из зрелия труп на града. Та той, дори на пъпа си, да излъчва ясното ухание на немита тоалетна.

Вече дори местата, някога сакрални за юношеските сърца са… Други. Градската градина вече не мирише на стари сълзи и усмивки, а на тиня и мръсен асфалт. Сякаш всичко, цъфтящо в нея е скътало аромата си за по-добри дни и е останала само натрапчивата, кисела смрад на парк без цветя. Тепетата някак… Вече не излъчват чувство на любов, страсти и емоции, а на стари бирени бутилки, захвърлени спринцовки и самоубийства.

Аз ли остарях, или градът е стигнал…

Снимката не е актуална, а вечна.

Дотук?