Равносметка.

Преди 5 дни блогът ми стана на годинка. И реших, че е време да се замисля какво се е случило с мен, а по аналогия и с него, за тази година.

Промених се много. Пораснах. Станах по-циничен. По-умерен. Реших, че съм намерил любов, реших че съм я загубил. Осъзнах, че не знам какво е любовта. Преди година бях буен младеж, който иска да прави, да променя, да воюва… Преди година бях бегло подобие на Ботев. За една година обаче… Се случиха доста неща май.

Не че са се променили идеалите ми. Просто се научих, че с много приказки се случват малко неща. За това започнах да случвам нещата. Научих, че една роза значи повече от фразата „Обичам те!“. Научих, че ако стоиш зад принципите си, ако наистина си убеден, че си прав, успяваш. Научих, че понякога не си струва да успееш. Научих, че колкото и да уча, ще си остана глупак. Научих се да уча. И… Май това беше най-ценното, което получих през тази година. Осъзнах какво мога, какво искам и от какво се нуждая. С други думи, осъзнах, че мога всичко, което искам, но имам нужда от подкрепата на Човека. На Жената с главно „Ж“, която ще е до мен, като приятел. Останалото е желателно, но не и нужно.

Мина една година. Вече имам други очи. Гледам света с други очи. Осмелявам се да погледна в бездната, не въпреки страха си от това, че тя може да погледне обратно, а с надеждата да го направи. Преди ме беше страх да се променя. Сега ме е страх да остана същия.

За една година получих толкова вдъхновение, колкото и раздадох. Писах, говорих, върших, променях, запазвах, строях и рушах… И това ме научи. Това май беше и основната цел на живота ми през това време – да уча.

Май това се случи и с блога ми. В крайна сметка… Си правя равносметка. И мисля догодина да направя същото. И тази след нея. И тази след нея. А вие…

Всъщност за това започнах тази публикация. Заради вас. Преди година отправих един апел – мислете. Надявам се за тази година да съм успял да разчовъркам мозъците поне на някой и друг от вас. До скоро виждане.

P.S. Happy birthday dear blog. Hope you had a nice time having me.

Advertisements

с Ботев срещу ACTA

…единственият изход из това грозно положение, в което се намира светът, е революцията, и то революция световна, незабавна, отчаяна…
Позволих си да перифразирам поетът на революцията, за да пасне геният му на належащия въпрос. Приятели, познати и хора, чиито лица не познавам, но четат това:
Войната не е мир.
Свободата не е робство.
Невежеството не е сила.
Оруел, Бредбъри, Хъгсли, Кафка и всички останали „антиутописти“ не са писали наръчници, а предупреждения. Моля, не оставяйте тези предупреждения напразни, не давайте пълната влас в ръцете на Големия брат, не разрешавайте на пожарникарите да горят книги, не бягайте към „Прекрасния нов свят“.

От около година насам показахме, че заедно сме силни. От стотици години, ако не и от хилядолетия насам, свободният човек не е бил толкова свободен, колкото в последната една. Интернет ни даде шансът да погледнем на себе си отгоре. И ние го направихме. Арабската пролет показа, че заедно сме способни да променяме националното статукво. Движението Occupy показа, че заедно сме по-влиятелни от корпоративното статукво. Annonymous показаха, че заедно можем да се защитаваме от и да атакуваме всяко статукво. Протестите срещу SOPA показаха, че заедно можем да отхвърлим мрежите на статуквото. С ACTA, статуквото ни показа, че отдавна ни е крояло примката. Въпросът е – ще седим ли удобно по местата си, за да може статуквото да ни върже отново? Ще се върнем ли към невежеството на медийната НЕ!информация?

Много се изписа по темата в последно време. За това няма да давам информация. Ще задам въпрос. Ти, гражданино на планетата Земя. Готов ли си да последваш Ботев?

Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.

Хр. Ботев