Съжалявам и съм горд с това.

Мислех следващата ми публикация да е относно TEDxBG. Но не се получи, случиха се други неща. Животът, уви, не е само хубави хора и прекрасни идеи. В живота има и кофти неща. Мислим за тях и измисляме толкова добри варианти, как е можело да бъде по-добре. „Само ако“…

Но „Само ако“ е просто задържане над миналото, нали? Или…? Или е начин да се учиш. Ако теглиш майните на тези ако-та, ако решиш, че е по-добре да се стегнеш, да оставиш миналото в миналото и да продължиш напред, дали всъщност си изживял миналото? Ако не съжаляваш за това, което е станало, как можеш да си гарантираш, че няма да се повтори?

Как се учим от грешките си, ако не ги приемаме дълбоко в себе си? Ако ги отхвърляме, ако си казваме „било, каквото било“? Едисон е казал „Не съм се провалил, просто открих 1000 начина, по които не става.“ Но ако след всеки вариант той просто е продължавал напред, да се бори с проблема си, без да го изследва внимателно, да разбира защо, как, къде, кога е сгрешил, дали някога щеше да успее? Дали нямаше да се върти в омагьосан кръг, както много от нас?

При търсене за „живей така, че да не съжаляваш“, в Google излизат сто шестдесет и четири хиляди резултата. И по скромното мнение на науката, всички те са грешни. Психологията нарича състоянието, в което хората не могат да съжаляват за грешките си, един от симптомите на психопатия. Тоест, ако следвате тези 164 000 мнения, значи „…липсва емоционалната връзка с когнитивността…“ (източник – Wikipedia). Иначе казано – болни сте.

Аз съжалявам за огромен брой неща от миналото. Съжалявам, че съм сгрешил тук, че ме е домързяло там, че не съм бил по-упорит на трето място и прекално упорит на четвърто… И откривам, че при следваща среща, с подобни неща нещо ме жегва… Спомням си за тази грешка и не я правя отново. Но когато реша да се откъсна от съжалението си, просто да не гледам назад… Тогава отново се блъскам в същите стени, отново не откривам същите врати и отново съпвам на същите прогнили дъски…

И в крайна сметка… Хора сме, човешко е да се греши… А най-лесно се учи от грешките. Първи го е записал Св. Августин:

Falo ergo sum. – Греша, следователно съм.