I have a Dream.

„Имам една мечта“ Така се превеждат всеизвестните думи от легендарната

Мартин-Лутерова реч. Под същия надслов се провежда и другият протест в България, онзи, за който не се шуми по всяка медия, онзи, културният, в стилът на Кинг, протестът на хората с мечти, с надежди за едно по-светло бъдеще… Онзи протест, който всъщност не е протест.

Центърът за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе„, за който най-вероятно не сте и чували, организира гражданска кампания „Имам една мечта: Да учим и живеем заедно“, като отговор на българските протести срещу „циганската напаст“, протести изпълнени със (в голямата си част заслужено) насилие, протести, изливащи дълго набираната ярост срещу несправедливостта в родината ни, срещу двойните стандарти, шуробаджанащината, феодализма и корупцията, разцъфтяващи в нашата демократична република като лалетата в Холандия.


Вярно е – писна ни. Вярно е, че вече не можем да търпим това отношение към българите, българското… Към татковината. За това сме по улиците. За това се бием, за това викаме, за това пеем! Защото „доста робство и тиранство“ в годините на нашата лелеяна демокрация. Отдавна назряваше този момент, не малко бяха катализаторите в последно време… За съжаление, всичко се изля върху смъртта на Ангел. Лека му пръст и моите искрени извинения, но всяка война има своята първа жертва.

Само че… Дали това е начина, люде български? Защо вие, родолюбците, не вземете пример от циганите? Защо не вземете пример от ромите, които днес, на втори октомври, успоредно с протестите пред президентството, раздаваха цветя, усмивки и мечти. Подаряваха на минувачите детски есета и картички… За да покажат, че и те са хора. Че ромите, че циганите са не по-малко хора от нас, че и те са българи, както нас. Че не всички крадат, не всички убиват… Не всички са престъпници. Вярно е, приятели, прави сте – мнозинството от българското ромско малцинство е гнусно, мръсно, мързеливо, неграмотно, няма желание да се интергрира…

НО, Братя!!!!!

Преди векове това е бил начина. Преди осем века братята Асен и Петър са събрали народа пред църквата „Св. Георги“ и са ги повели на бунт.

Преди два века Левски е обикалял родината, да пали бунт сред народа… Но живеем в двадесет и първия век. Вече не се прави така. Това не е начина в нашата цивилизована Европа… Или поне не би трябвало да бъде. Ще ви предам думи на, може би, най-великия борец за свобода в историята на човечеството – Мартин Лутър Кинг, младши: „В процеса на придобиването на мястото, принадлежащо ни по право, не трябва да бъдем обвинявани в греховни дела. Нека не утоляваме жаждата си за свобода, пиейки от чашата с горчивина и омраза“.

Внимавах да не изпадам в подробности. Внимавах, да изкажа възможно най-кратко мнението си. Защото знам, че на всички е омръзнало от продължителните политически речи, пълни със слова и изпразнени от смисъл. По дяволите, вече ми е просто смешно, четейки „Цветан Цветанов не присъства [на Консултативния съвет по нацонална сигурност], защото е в отпуск за предизборната кампания.“ (в. Капитал) Всичко сега е в наши ръце. В ръцете на българите. В ръцете на Българите със славянски и ромски, с турски, гръцки и всякакъв друг произход. „България за българите!“ казвам аз. За всички, имащи желанието, смелостта и отговорността да се нарекат българи.

Advertisements