Vocari Dei – Съобщения до Бога

Обикновено съм многословен. Сега… Ще цитирам Епикур:

Is God willing to prevent evil, but not able?

Then he is not omnipotent.

Is he able, but not willing?

Then he is malevolent.

Is he both able and willing?

Then whence cometh evil?

Is he neither able nor willing?

Then why call him God?

P.S. Благодаря за видеото на  Amorphine

Три дена младият блогър на болница ходи.


Предупреждение за всички – това е „лична история“ – далеч е от замисъла и тематиката, развивана досега в блога. Ако не ви се чете за поредната простотия в българската бюрокрация – препоръчвам да прескочите публикацията.


Доста хора ползват блоговете си за лични изповеди и истории… Реших и аз да се пробвам. Ето какво се получи:


И отново държавата ми показа „слънчевата“ си страна. Този път – системата на здравеопазването озари части от мен, които слънце не би трябвало да вижда…

Наложи ми се да ида на ортопед. Взех си направление след близо 2 часа чакане, през което време 4 госпожи на обща възраст минимум 500 години се вайкаха, плюеха и хвалеха… И това, сякаш беше един от най-приятните моменти от взаимоотношенията ми със Здравното ни министерство.

Реших да ида на ортопед във Филибето – голям град, пълно е със хора, лекарите би трябвало да се окажат по-квалифицирани, нали? Така е, стига обаче да стигнеш до тях.

Отидох в понеделник, след училище, на рецепцията на анонимна пловдивска болница, където се проведе следният разговор между мен и рецепционистката:

– Добър ден. [подавам направлението]

– …[преглежда го]

– За ортопед съм…

– Днес доктора е първа смяна.

– Добре, а кога ще е втора?

– Утре.

– До колко работи?

– Ми, гледай да е преди три и половина.

– Така да е. Приятна смяна.

– …

Ден вторник, мястото е същото, часът – малко преди 14.30

– Добър ден, за отропед съм [подавам направлението]

– Ми той доктора свърши.

– Ама… Добре де, кога пак е втора смяна?

– Четвъртък.

– Охх… Благодарядовижданеприятнасмяна.

– …

Ден четвъртък. Мястото – същото. Часът – 14.08 (3 минути след като е приключил последният ми час)

– Добър ден, за ортопед съм [подавам направлението]

– [взема направлението, поразглежда го, звънят ѝ по джисиема, води 3-минутен разговор с майка/сестра/приятелка/баба/стринка, след което (най-сетне!) ми издава касова бележка, прибира ми парите и ми връчва направлението и бележката, с маниер, сякаш до сега ме е чакала да се наговоря]

Качвам се пред кабинета, където опашката (удивително) се движи доста добре, след 20-на минути влязох при лекаря, който, за мое учудване, беше голям професионалист и се отнесе към мен с уважение, разбиране и внимание, направи всичко, което можеше за да ми помогне име изпрати, някак извинително, да се боря със здравната каса…

Това е. за петнадесет минутен преглед ми се наложи да ида четири пъти до болницата, а прегледа ми в четвъртък беше записан за следващия вторник… Понеже за този ден часовете за прием били свършили…
Продължение ще има – тепърва ми предстои ходене по бюрократичните мъки на здравната каса.

Малко минало, много настояще и една мечта за бъдещето…

Боли, нали? Да си отвориш очите. Боли ами, как няма да боли, като си ги стискал толкова години. Колко станаха вече? Двадесет и две? Не, май ти липсва някой и друг месец. Нищо, ти ще постискаш още.

Толкова години си си затварял очите за всичко, дето става покрай теб, само си поглеждал тук-таме мижешком, да има за какво да псуваш наум. Нали? Нали, Българино? Нали, невеж и всезнаещ приятелю? Нали така бе, червен задник, синьо говедо такова?? Нали така, конформистче смотано? Нали, антиконформисте „велик“?

Е, пак де, обади се веднъж-дваж. Надигна глава, не мога да отрека. 97-ма най-добре си пролича че можеш. Свали ги, нали? Студентче бедно, беше готов да жертваш всичко, което така или иначе нямаш с надеждата, че ще получиш бъдеще поне? Е да, ама не стана както си я мислеше, нали? Бутнахте ги, свалихте ги, изгонихте свинете от кочината, в която бяха превърнали управленческата маса. И кои сложи на тяхно място? Пука ти. Свали ги и… Пак заспа.

Айде бе, мързел! Съвземи се малко, сети се че след действията идват и последтствията. Стой, да видиш и тях. Не заспивай, не се запивай, не бягай и не се покрйвай! Стой и гледай, действай, живей, мъчи се, тегли хомота, свали го, ритай и хапи, викай, пиши, чети, мисли бе, българино! Стегни се. Не само за миг, да покажеш че още те има, стегни се и давай, можеш, не се отпускай.

Знам, че мускулите ти вече са атрофирали, обаче те помнят. Учените отдавна са доказали, че мускула има памет. И няма да е много и ще си спомниш, що си бил. Само… Само ти трябва да се стегнеш и да тръгнеш. Инерцията ще те понесе, повярвай ми.

Аз… Аз имам мечта. Имам една мечта, някой ден да се изправя на жълтите павета и да ми се поклоня на голямата, хубава сграда, не на големия, хубав паметник. Схващаш ли? Имам една мечта. Мечтая, някой ден да имам внуци и… И да им разказвам, колко зле е било едно време в България и колко прилични сме били ние на Оруеловите животни, а те да ми се смеят и да немеят. И дори да не стане така, мечтая правнуците ми да са щастливи да изживеят живота си тук. Само дето… Ако оставя на внуците и правнуците или дори на неродените си деца да оправят родината… Няма да е, нали? Понеже и те ще видят от мен, че може днешната за утре и…

Знаете ли, една моя стара учителка ми разказа една стара история. Преди време, в Куба. По време на режима, по време на голямата криза. Хората работели по плантации и им плащали веднъж в годината. През останалото време – на вересия. И на табелата на един магазин се появила следната табела „На вересия давах през ден, вчера вече давах, утре – пак.“ Схващаш ли ми думата, българино? Не знам, не съм сигурен вече, дали не е атрофирало и мозъчето ти, неизползвано за друго, освен да генерира все по-изобретателни псувни…

Нашето вчера – беше. Днес… Явно няма да е. Ами утре? Кога, българино, утре ще стане днес? Не искам да правиш май от септември… Просто направи крачката от днес към утре и забрави замалко за вчера. Вярно, че историята е важна, обаче… Защо пък само с историята да живеем? Давай смело, знам че можеш! Давай, приятелю, ще се видим утре :)

Благодарско на soregashi за редакцията :)